Фондация „Не си сам“


Вместо да разказват за себе си, от фондацията споделят думи, които силно са ги впечатлили: „Дълго време не виждах хора – децата ми са далеч, а възрастта и болестите ме направиха по-затворен. Зимите бяха най-тежки – студ, самота и чувството, че вече няма кой да се сети за мен. Един ден дойдоха доброволците от „Не си сам“. Донесоха храна, но най-ценното беше времето им. Седнаха с мен, поговорихме, попитаха ме за живота и мечтите ми. Отдавна не бях се чувствал чут. Сега очаквам всяка тяхна кампания с нетърпение – не заради материалното, а защото носят човечност. Благодарение на тях вярвам, че добротата съществува – и че дори когато живееш сам, всъщност не си сам.“