14 декември: Ден на ветеринарния лекар

Поздрави за празника доктора на своя домашен любимец или свой приятел, който се грижи за животните!

Спасителният център за диви животни „Зелени Балкани“ също ще отбележи празника подобаващо. Денят на ветеринарния лекар е професионален празник на ветеринарните специалисти, които дават втори шанс за живот на техните диви пациенти. Ветеринарните специалисти са хората, които се трудят денонощно за спасяването на животи в клиниката на „Зелени Балкани“. На този ден те ще покажат техния труд, всеотдайност и компетентност. Ще надникнем в работата им, за да се убедят всички колко важна е компетенцията и всеотдайността им. Ветеринарните лекари на Центъра са не само лечители, те са и обучители и наставници на бъдещи специалисти. Можеш да видиш работата им в тяхната Фейсбук страница, а ако искаш да направиш дарение за Спасителния център за диви животни последвай линка в бутона „Към събитието“.


Спасителният център за диви животни е звено от дейността на „Зелени Балкани", свързано с лечение, рехабилитация, размножаване и връщане в природата на редки и застрашени от изчезване диви животни, и екологично образование. Вече повече от 30 години той е утвърден като водещ в дейностите по спасяване на диви животни у нас. Съществена е и ролята му в различни програми за връщане на изчезнали видове от българската природа. Годишно през вратите на центъра преминават над 2 700 диви животни, които се отглеждат, лекуват и рехабилитират там. Между 35% и 45% от тях се освобождават отново в природата.

Нашата Бъдни вечер в планината

„Нашата Бъдни вечер в планината“ събира децата и приятелите на „Млад планинар“ в хижа Беласица на 20 декември. Когато светът бърза и забравя, те спират – за да си спомнят важните неща. Край огъня в камината подреждат постната трапеза, разчупват хляб и споделят топлина. Това е вечер за равносметка, благодарност и човечност – за вярата, добротата и връзката помежду ни. В тишината на планината членовете на „Млад планинар“ пазят традицията жива и я предават нататък.

Работата на сдружението оставя следа там, където е най-нужно – в самочувствието, смелостта и усещането за принадлежност. Всяко дете, докоснало се до „Млад планинар“, се учи да вярва в себе си, да бъде част от общност и да пази природата.

„Преди да стана част от „Млад планинар“, планината беше картинка в учебника. Страхувах се от височини, а още повече – от хора. След раздялата на родителите ми почти не говорех. В един съботен ден майка ме заведе на поход. Не познавах никого, но ме приеха веднага. Показаха ми как да вървя, как да дишам, как да вярвам. Днес планината е моят дом. Изкачих върхове, за които не вярвах, че са за мен. Срещнах приятели. Върнах си смелостта и вярата в хората.“ Това е история на едно от стотиците деца, преминали през „Млад планинар“.