8 декември

„Казвам се Лейла и дойдох в България преди две години. Не говорех езика и се чувствах изгубена. В сдружение „Съвет на жените бежанки в България“ започнах курс по български с доброволци, които ме подкрепяха с търпение и усмивка. Постепенно започнах да разбирам хората около мен, да говоря сама в магазина и да помагам на децата си с уроците. Тази промяна ми даде увереност и чувство за принадлежност. Благодарна съм на всички, които даряват времето и сърцето си, за да помагат на хора като мен.“

Експертите в сдружението работят в направленията „Социална медиация” и „Лобиране и застъпничество“, като помагат на бежанци и търсещи закрила в процеса на тяхната успешна адаптация и интеграция в приемащото общество в България. Организират и провеждат вътрешни обучения, специфични обучения за професионалисти, развиват дейности по застъпничество в индивидуални случаи. 

Фондация „Нашите недоносени деца“ е първата неправителствена организация, която посвещава дейността си в подкрепа на недоносени деца и техните семейства в България. За повечето хора гледката на недоносено бебе е плашеща, но за тях това са най-красивите, нежни и мънички човешки същества, за които си струва да се борим и всяко едно от тях заслужава шанс за най-добри грижи и бъдеще. Ето защо фондацията дарява жизненоважна апаратура и консумативи в неонатологичните отделения в страната, изгражда семейни стаи и кътове за кърмене в тях, предоставя терапевтична грижа в Център за детско развитие „Малки чудеса“.

„Вие бяхте светлината, когато всичко беше несигурно. Благодарение на вас не изгубихме надежда и не спряхме да вярваме, че детето ни ще се пребори!” – това чуват често от родителите, а думите описват работата им най-добре.

Благотворителната организация е посветена на положителната промяна в живота на нуждаещите се. От създаването си през 2014 г. работи неуморно, за да осигури подкрепа на лица и семейства, изправени пред трудни обстоятелства. Чрез различни проекти и инициативи повлиява живота на над 1000 души в Северозападна България. Най-добре за тях говорят примерите. Ето какво споделя член на организацията: „Най-голямото ми постижение не е награда, а моментът, в който виждам как усилията ни променят нечий живот. В с. Долно Церовене срещнахме възрастни мъж и жена, живеещи в нечовешки условия. Снимките от тази среща обиколиха Европа и достигнаха до трите им деца, които вместо да помогнат, ме упрекнаха, че съм заснела условията в които живеят. Три месеца по-късно, на Великден, ги посетихме отново. Посрещнаха ни променени и усмихнати, дори отказаха хранителния пакет: „Вече се грижат за нас.“ Бяха преместени в нов, топъл дом – от собствените им деца. Тогава разбрах, че понякога истината, макар и болезнена, може да промени съдби.“