Казвам се Антония, на 35 години съм и живея с Наследствена спастична параплегия. Преди да попадна в Центъра за подкрепа на семейства с редки диагнози в София, живеех в постоянен страх от това дали ще успея да се движа, да работя, да бъда пълноценна майка. Болката и умората вземаха връх, а изолацията беше най-тежката част. За първи път почувствах, че някой разбира през какво минавам. Рехабилитацията ми помогна да върна част от силата и стабилността си, а групите за подкрепа – увереността си. Там научих как да се справям със симптомите, как да организирам деня си и как да не се срамувам да поискам помощ. Днес ходя по-уверено, грижа се за детето си с по-малко страх и знам, че имам общност зад гърба си. Българска Хънтингтън Асоциация промени живота ми – не като премахна диагнозата, а като ми върна надеждата.
